Ние използваме “бисквитки” (cookies)
Todor Traychev

И до сега си представям как полудели демони подскачат върху златните ми записи с хитовете от края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век. През 1984г. ЦК на ДКМС прие решение да забрани излъчването и да унищожи всички ленти на дует Мариана и Тодор Трайчеви. След 2 000 концерта по всички краища и крайчета на България и малко преди драматичното бягство в САЩ, мъжката половина на дуета беше обявена за “Музикант на годината - 1983”, а  държавният “БАЛКАНТОН” изстреля над 200 000 бройки от албума “Искам да те нарисувам”. Поетът Найден Вълчев го определи като албум с „изящен лиричен сантимент и перфектен музикален прочит”. Сигурно някой още си спомня марковите песни “Искам да те нарисувам”, “Прощавай, палавнице”, “Слънчева жена”, “Пиринско халище”, “Вятърът”…

Погледнете върху прашните лавици. Те сигурно са още там. Нека ви припомнят как възпявахме тогава чувствата и мислите, покълнали заради една усмивка или просто след едно погалване.

Сега тези песни се връщат отново обновени и опреснени от чудноватите технологии на новото време. Дано да стигнат до вас и да ви харесат!

Напред-назад в живота, напред-назад в творчеството. Мъчително смучене на пръсти и бавно мътене на идеи беше тази моя втора книга. Години се препъвах в намерения и изречения, докато накрая събрах истините за тоя мой втори живот. Искаше ми се да се предам, да се престоря на успешен бизнесмен и да си живуркам удобно сред красотите на Флорида, но точно от това ме измъкнаха моите приятели, хората, на които бих дал „ключ от къщата ми”. Точно те удариха камбаните, за да разбера, че не съм се удавил в забравата, а пред мен има още тонове от недовършени неща.

Първата ивтора част на моята автобиография, "Рой недовършени неща" и „Най-хубавото още предстои” са книги за всички. Наричам ги къщи на чувствата, защото на този свят не можем без любов. Рано или късно тя идва при нас с неутолимото желание за взаимност и принадлежност, за радост и тъга. Идва, за да се превърне в най-възбуждаща енергия за творческо и чисто човешко щастие, в движеща сила на всичко, което ни заобикаля.

В книгата няма излишен срам и резервации. Ще срещнем както сложни еквилибри на съдбата, така и чувства, биещи световни рекорди. И всичко това, за да усетим още и още веднъж колко са чувствителни приятелствата и че щастието не е самотен бегач на дълги разстояния.

Виновен за цялата тази история е моят скъп приятел журналистът Бойко Ангелов, който ми каза по време на телефонен разговор с България:

- Длъжен си да я напишеш! Край!...

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Кийт Хюс  /Зам. Директор Американския културен център в България/:

 “Кой друг събра смелост и сили тогава да живее и да запее като него? Музиката и книгите му са с характер като неговия - дълбоки, нежни, тежки, шеговити, иронични, запомнящи се... Единствен той търка рамо с дръгливи каубои и пищящите им усойници, слушал е артистичните им сърцераздирания в полутъмните ъгли на леките барове, много години е делял мъка и радост с лудите  от кънтри бранша. Сигурно за това и песните му карат краката да лудуват, а сърцето да тежи… или обратното!  И добре, че го има, за да разказва свободно като тях!  Всичко е ОК! Всичко е истинско!  На добър час, Тоди, с твоя музикален портофейл и двете части на твоята автобиография ”Недовършени неща" и"По-доброто предстои"

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

За какво пиша в книгите си?

Събитията от началото на века ни карат да се оглеждаме на всяка стъпка и да живеем все по-трудно. Европа тъне в страх, а САЩ не са вече майка-закрилница на емигрантите. Все повече хора търсят нови пътеки за оцеляване далече от всичко мило и родно. На фона на цялата бъркотия се опитах да опиша защо и как напуснах повторно родината си, не за да дам кураж, а за да внуша на по-младите, че САЩ щастието не расте по дърветата. Не искам да разбивам надежди или да сея мними митове за благополучие.

Най-вече за тези които се редят на дългите опашки пред посолствата на САЩ. За тях има примери за живота отвъд Океана. Поредицата от действителни ситуации дава пълна представа за една страна, където единството и просперитета се крепят на свободната частна инициатива, взаимния контрол и заплахата от полицейска намеса. Вярвам че „По-доброто предстои” и “Рой недовършени неща” са книги за всички. Много читатели ще ги възприемат като филмов сериал за безбожната лудост и неутолимия стремеж на всяко човешко същество към свобода. В тях, обаче, има общовалидни истини за днешните условия на живот в „страната на чудесата”. За отношенията между хората, за видовете усмивки и общуването с личности и непознати. Филмовите производители в САЩ вече изразиха интерес и представиха свои предложения за съвместна робата.
А аз написах всичко това за вас уважаеми дами и господа, приятели и още по-приятели. Не пропускайте и „По-доброто предстои“ и “Рой недовършени неща”, за да не останете с чуството, че се разминавате със 100% гол от златна дузпа. От тях сигурно ще научим още за това колко са чувствителни приятелствата и че щастието не е “самотен бегач на дълги разстояния”.

 Дано ви харесат и нека Господ ни благослови!


Ново публикувани продукти

Все още няма оценки!

  • Член от: 28/04/2018
  • Продукти: 6
  • Оценка:
    (0 reviews)
Моля влезте в акаунта си за да се свържете с Todor Traychev